Creative Commons е една съвременна идея на удивителен новатор- Лорънс Лесиг. Целта й е да помогне на хората да могат да разпространяват знанията и изобретaтелността си по целия свят. Creative Commons развива и подкрепя споделянето на иновации.
За да ви запозная по-подробно с целите й и да разберете сложността на нейното развитие ще започна с един въпрос, който подлежи на обсъждане и буди интересни и различни мнения. Реалистични ли са възгледите на Лесиг за отворена култура? Възможно ли е наистина да бъде постигната тази негова цел за по-голяма достъпност. Трудно е да се каже, пък и от опит глава не боли, но изглежда невъзможна или ако не това, то поне страшно трудно постижима.
В съвременното общество, в което капитализмът е издигнат на пиедестал и играе най-важната роля в нашето съществуване и оцеляване. Като цяло, това, което искам да кажа е изключително просто- всеки човек се интересува от печалбата. Ако някой има възможност за печалба, защо да се лишава от нея. Именно за това много творци държат повече на възнаграждението от творбите си, което всъщност пък води до извода, че стимулът вече не е толкова създаването на велики прозведения, а печалбата от тях- възнаграждението от т.н. авторски права, в което, разбира се няма нищо лошо, даже напротив, няма по-хубаво нещо от това да превърнеш нещо любимо в професия, но само ако е така... Така погледнато на нещата, ако даден човек, реши да популялизира свое произведение, без значение какво, той ще се стреми към печалба от него и достъпът, за който Лесиг говори, трудно би бил достъпен.
Но той е помислил за това, от тук идва друг вълнуващ ни въпрос- за необходимостта от реформа на авторското право. Това би било не само предпоставка, но и основа, за целите на Лесиг. Той оценява развитието на технологиите и иновациите. Лесиг търси именно балансът. И комплектът от типови договори за използване на авторските произведения е началото. По този начин, ако в повечето закони за авторското право нещата изглеждат така: ‘всички права запазени’, то в този комплект от договори на Creative Commons има доста голямa, въпреки че на пръв поглед изглежда минимална разлика: ‘ някои права запазени’. Това предоставя почти безкрайни възможности на всички потребители свободно да копират, разпространяват или използват дадено произведение, стига да е с некомерсиални цели, освен някои от тях, които позволяват дори и комерсиалното използване.
Това, разбира се, се превръща в страшен плюс за потребителите, от което следва, че за всеки потребител би била изключително полезна промяната в закона за авторското право, но май само за потребителите, не и за самите автори на прозведенията, независимо от тяхната форма. От този извод пък се стига до проблема с пиратството, който си е доста нашумял от много време. Но зад него, в неговата основа, всъщност стои отново законът за авторското право. В никакъв случай не се опитвам да твърдя, че законът е виновен за неспазването на самия него, би било нелепо, просто казвам, че в крайна сметка едното води към другото. Както по-горе споменах парите са в основата на структурата на обществото днес и припомям, ако някой може да спечели си казва защо пък не, да обаче това важи и за противоположната страна, ако мога да имам нещо без да плащам защо пък не.
Така погледнато стана доста объркано и може би леко хаотично, за това накратко- целите на Creative Commons са развитие на иновациите, тяхното разпространение и най-важното- тяхната достъпност. Заради закона за авторските права, хора, интересуващи се от дадени произведения не получават желания достъп до тях (за сега няма да обсъждаме причините) и с това усърдно се бори Лесиг- реформа в закона. Така може би би изчезнал и проблемът с питратството. Лесиг и Creative Commons предлагат и разкриват нови възможности за промяна и то каква бих казала. Това си е чисто и просто предлаган шанс за усъвършенстване не само на законите за авторското право, но чрез идеята за отворената култура и развитие в културния живот, който не бива да бъде изпускан, а насърчаван. Аз лично смятам, че по този начин много прекрасни и великолепни произведения, ще бъдат достъпни до много повече хора и като цяло повечето творби няма да са просто плод на печалба, а ще значат нещо и ще достигат до хората като под достигат имам предвид по всеки възможен начин.
За да ви запозная по-подробно с целите й и да разберете сложността на нейното развитие ще започна с един въпрос, който подлежи на обсъждане и буди интересни и различни мнения. Реалистични ли са възгледите на Лесиг за отворена култура? Възможно ли е наистина да бъде постигната тази негова цел за по-голяма достъпност. Трудно е да се каже, пък и от опит глава не боли, но изглежда невъзможна или ако не това, то поне страшно трудно постижима.
В съвременното общество, в което капитализмът е издигнат на пиедестал и играе най-важната роля в нашето съществуване и оцеляване. Като цяло, това, което искам да кажа е изключително просто- всеки човек се интересува от печалбата. Ако някой има възможност за печалба, защо да се лишава от нея. Именно за това много творци държат повече на възнаграждението от творбите си, което всъщност пък води до извода, че стимулът вече не е толкова създаването на велики прозведения, а печалбата от тях- възнаграждението от т.н. авторски права, в което, разбира се няма нищо лошо, даже напротив, няма по-хубаво нещо от това да превърнеш нещо любимо в професия, но само ако е така... Така погледнато на нещата, ако даден човек, реши да популялизира свое произведение, без значение какво, той ще се стреми към печалба от него и достъпът, за който Лесиг говори, трудно би бил достъпен.
Но той е помислил за това, от тук идва друг вълнуващ ни въпрос- за необходимостта от реформа на авторското право. Това би било не само предпоставка, но и основа, за целите на Лесиг. Той оценява развитието на технологиите и иновациите. Лесиг търси именно балансът. И комплектът от типови договори за използване на авторските произведения е началото. По този начин, ако в повечето закони за авторското право нещата изглеждат така: ‘всички права запазени’, то в този комплект от договори на Creative Commons има доста голямa, въпреки че на пръв поглед изглежда минимална разлика: ‘ някои права запазени’. Това предоставя почти безкрайни възможности на всички потребители свободно да копират, разпространяват или използват дадено произведение, стига да е с некомерсиални цели, освен някои от тях, които позволяват дори и комерсиалното използване.
Това, разбира се, се превръща в страшен плюс за потребителите, от което следва, че за всеки потребител би била изключително полезна промяната в закона за авторското право, но май само за потребителите, не и за самите автори на прозведенията, независимо от тяхната форма. От този извод пък се стига до проблема с пиратството, който си е доста нашумял от много време. Но зад него, в неговата основа, всъщност стои отново законът за авторското право. В никакъв случай не се опитвам да твърдя, че законът е виновен за неспазването на самия него, би било нелепо, просто казвам, че в крайна сметка едното води към другото. Както по-горе споменах парите са в основата на структурата на обществото днес и припомям, ако някой може да спечели си казва защо пък не, да обаче това важи и за противоположната страна, ако мога да имам нещо без да плащам защо пък не.
Така погледнато стана доста объркано и може би леко хаотично, за това накратко- целите на Creative Commons са развитие на иновациите, тяхното разпространение и най-важното- тяхната достъпност. Заради закона за авторските права, хора, интересуващи се от дадени произведения не получават желания достъп до тях (за сега няма да обсъждаме причините) и с това усърдно се бори Лесиг- реформа в закона. Така може би би изчезнал и проблемът с питратството. Лесиг и Creative Commons предлагат и разкриват нови възможности за промяна и то каква бих казала. Това си е чисто и просто предлаган шанс за усъвършенстване не само на законите за авторското право, но чрез идеята за отворената култура и развитие в културния живот, който не бива да бъде изпускан, а насърчаван. Аз лично смятам, че по този начин много прекрасни и великолепни произведения, ще бъдат достъпни до много повече хора и като цяло повечето творби няма да са просто плод на печалба, а ще значат нещо и ще достигат до хората като под достигат имам предвид по всеки възможен начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар