В днешно време, за всеки един от нас или поне за повечето, който проявяват интерес, е от голямо значение какво се случва по света и у нас. Аз лично някак си не си представям как би протекъл денят ми без да съм информирана какво се случва около мен, колкото и да не ми харесва какво чувам. Разбира се, друг е въпросът дали в действителност това, което чувам и виждам по телевизията, радиото, новините, вестниците и интернет е достоверно и до колко може да му се има доверие. Безспорно е обаче че медиите оказват огромно влияние върху всекидневния ни живот, отразяват се на преценката ни и формират нашето виждане за света и живота. Така погледнато, ако не са достоверни или по-лошо- умишлено манипулирани, то това хич не е добре.
И сега, след този извод сме поставени пред друга дилема: Как да разграничаваме тези медии, който ни дават адекватна информация, от тези, който просто ‘снасят’ някакви факти- грешно изтълкувани, преиначени или пък дори тотално невярни, целящи единствено да ни ‘замажат очите’, т.е. как да разберем на коя медия да се доверим? Отговорът на този въпрос аз още не съм намерила, независимо дали това се дължи на мнителността заложена в характера ми или безброй доказателства за неизпълнени обещания, чути в ефир- ще дам най-простичкия пример за това, защото не мисля, че има човек незапознат с този комичен случай, ще кажа само едно име: Симеон Сакскобурготски и прослувата реплика: ‘Вервайте ми!’. Тези думи бяха доста широко прокламирани, естествено, както е известно на всички- без резултат, но това вече отива към малко по-различна тема, аз искам единствено да изтъкна популялизирането на тази инициатива като цяло и нейната безрезултатност. Например точно в този момент слушайки новините и пишейки точно по тази тема за медиите чух следните думи по случая с палежите в последно време в българската столица- София: ‘Обвиняемият не е направил самопризнания, както се твърдеше преди няколко дни’, ‘МВР са обискирали грешния апартамент’. Като оставим настрана неспособността на органите на вътрешното ни министерство да се справи с нарастващата престъпност, важното в случая за нас е подадената от тях сензационна информация за прословутите показания, която в последствие се спука като сапунен мехур.
Съдейки по това, аз самата трудно намирам отговор на въпроса, на коя медия да се доверя и как да определя конкретната избрана телевизия или какъвто и да е друг източник, особено при условие, че ако вечер пуснете три различни канала и изгледате новините- една и съща ‘сензация’ ще бъде отразена по три коренно различни начина.
В крайна сметка, въпреки всичко това, няма как да не се доверяваме поне малко на медиите, защото в противен случай лишени от информация за случващото се около нас, ще се сдобием с едно доста неприятно чувство за неориентираност, което и сега си го има, но поне е леко разсейвано от време на време. Аз лично сравнявам отразената новина, която най-много ме вълнува и търся информация за нея от колкото се може повече източници.
Тук идва и въпросът за свободата на медиите. До каква степен медиите са свободни? Но ако източникът е един като в по-горе посочения пример- пресцентърът на МВР, тогава какво? И така получаваме отговора на един от нашите въпроси. Става ясно, че щом всеки си подава каквато и да е информация, явно достоверността вече не присъства като критерии за отразяване на новините. Каква пародия само... та нали това е висш държавен орган, на когото би следвало да се разчита, е как да стане ‘тоя’ номер като някак си те го правят невъзможно.
Говорейки за достоверността, няма как да не споменем обективността, тези двете си вървят ръка за ръка или поне би трябвало. Как сега да разберем коя медия е обективна, като всеки вид медия принадлежи на някоя група хора, обвързани с икономически интереси? Определени медии обслужват силните на деня! Ще дам пример, за да стане ясно. Преди едно известно време не повече от месец, гледайки обсъждането на изборите за кмет и президент, се уверих, че явно не само аз се съмнявам в достоверността и обективността на медиите. Предаването се излъчваше по Нова телевизия и по темата на даден въпрос, за когото няма да говоря, за да не се отклонявам от същността на проблема, проф. Вучков заяви, че БТВ е програмата на Първанов, тъй като излъчвали безброй материали за него и то със суперлативи. Моето мнение дали това е така или не няма значение в случая, но комичното в ситуацията е, че десет минути след това изказване по Нова телевизия последва материал- интервю с премиера- тридесет минутно изказване при това. Няма значение, коя телевизия, кого тайно или видно подкрепя, важното е, че го прави. Ама чакайте малко, какво беше онова понятие- обективността? И за да съм максимално ясна, твърдейки, че тя доста си отсъства мога да посоча и друг пример. Николай Бареков например от телевизия 7 явно твърдо стои зад премиера и подкрепя неговото правителство, което ясно пролича в сутрешния блок на телевизията, когато той със своя ‘обективен коментар’  се обяви против стачката на зърнопроизводителите и техните права.
И какво повече мога да кажа за българските медии, за тяхната обективност и достоверност, те в крайна сметка сами говорят за себе си. А ако трябва да споменавам и  жълтите вестници, то тогава дори ако някой смята всичко написано до тук за фантасмагории, ще се съгласи, че това е живото (е не точно) доказателство за злоупотребяване с получена информация и нейното използване. Дори не съм сигурно, че така наречените папараци, изобщо би трябвало да се категоризират като какъвто и да е вид медия.
Така погледнато стигам до извода, че в крайна сметка самата функция на медиите като цяло е напълно обезценена и безсмислена. На този етап информацията, която получаваме до някаква степен е ненужна след като не знаем до колко е вярна. И така, това е доста притеснително, но е наложително, ако вземем предвид това как работи ‘системата’ до този момент. Но нужно ли е така да се развиват нещата? Възможно ли е отново например да се озовем в ситуация, в която изобщо не знаем къде се намираме? Например аварията в Чернобил преди едно известно време, за която в България се разбира едва след 10 дни, на което може да се погледне двустранно, разбира се, предвид информационното затъмнение, което днес като понятие отсъства. Сега дори при най- малката и ненужна информация, нашите медии притежават уникалното свойство да правят от мухата слон, без дори да знаят какъв точно слон т.е. за какво става на въпрос.
Като заключение какво мога да кажа за медиите, така че Ани Салич да не се разсърди, че умаловажавам функциите на тази институция. Ами нищо. Поне едно нещо да не куцаше, добре щеше да е, лошото е, че нито качеството е на ниво, нито са спазвани базисните категории, поставящи основите на медиите като цяло и правещи ги важни за хората. 

Creative Commons

  Creative Commons е една съвременна идея на удивителен новатор- Лорънс Лесиг. Целта й е да помогне на хората да могат да разпространяват знанията и изобретaтелността си по целия свят. Creative Commons развива и подкрепя споделянето на иновации.
  За да ви запозная по-подробно с целите й и да разберете сложността на нейното развитие ще започна с един въпрос, който подлежи на обсъждане и буди интересни и различни мнения. Реалистични ли са възгледите на Лесиг за отворена култура? Възможно ли е наистина да бъде постигната тази негова цел за по-голяма достъпност. Трудно е да се каже, пък и от опит глава не боли, но изглежда невъзможна или ако не това, то поне страшно трудно постижима.
В съвременното общество, в което капитализмът е издигнат на пиедестал и играе най-важната роля в нашето съществуване и оцеляване. Като цяло, това, което искам да кажа е изключително просто- всеки човек се интересува от печалбата. Ако някой има възможност за печалба, защо да се лишава от нея. Именно за това много творци държат повече на възнаграждението от творбите си, което всъщност пък води до извода, че стимулът вече не е толкова създаването на велики прозведения, а печалбата от тях- възнаграждението от т.н. авторски права, в което, разбира се няма нищо лошо, даже напротив, няма по-хубаво нещо от това да превърнеш нещо любимо в професия, но само ако е така... Така погледнато на нещата, ако даден човек, реши да популялизира свое произведение, без значение какво, той ще се стреми към печалба от него и достъпът, за който Лесиг говори, трудно би бил достъпен.
  Но той е помислил за това, от тук идва друг вълнуващ ни въпрос- за необходимостта от реформа на авторското право. Това би било не само предпоставка, но и основа, за целите на Лесиг. Той оценява развитието на технологиите и иновациите. Лесиг търси именно балансът. И комплектът от типови договори за използване на авторските произведения е началото. По този начин, ако в повечето закони за авторското право нещата изглеждат така: ‘всички права запазени’, то в този комплект от договори на Creative Commons има доста голямa, въпреки че на пръв поглед изглежда минимална разлика: ‘ някои права запазени’. Това предоставя почти безкрайни възможности на всички потребители свободно да копират, разпространяват или използват дадено произведение, стига да е с некомерсиални цели, освен някои от тях, които позволяват дори и комерсиалното използване.
  Това, разбира се, се превръща в страшен плюс за потребителите, от което следва, че за всеки потребител би била изключително полезна промяната в закона за авторското право, но май само за потребителите, не и за самите автори на прозведенията, независимо от тяхната форма. От този извод пък се стига до проблема с пиратството, който си е доста нашумял от много време. Но зад него, в неговата основа, всъщност стои отново законът за авторското право. В никакъв случай не се опитвам да твърдя, че законът е виновен за неспазването на самия него, би било нелепо, просто казвам, че в крайна сметка едното води към другото. Както по-горе споменах парите са в основата на структурата на обществото днес и припомям, ако някой може да спечели си казва защо пък не, да обаче това важи и за противоположната страна, ако мога да имам нещо без да плащам защо пък не.
  Така погледнато стана доста объркано и може би леко хаотично, за това накратко- целите на Creative Commons са развитие на иновациите, тяхното разпространение и най-важното- тяхната достъпност. Заради закона за авторските права, хора, интересуващи се от дадени произведения не получават желания достъп до тях (за сега няма да обсъждаме причините) и с това усърдно се бори Лесиг- реформа в закона. Така може би би изчезнал и проблемът с питратството. Лесиг и Creative Commons предлагат и разкриват нови възможности за промяна и то каква бих казала. Това си е чисто и просто предлаган шанс за усъвършенстване не само на законите за авторското право, но чрез идеята за отворената култура и развитие в културния живот, който не бива да бъде изпускан, а насърчаван. Аз лично смятам, че по този начин много прекрасни и великолепни произведения, ще бъдат достъпни до много повече хора и като цяло повечето творби няма да са просто плод на печалба, а ще значат нещо и ще достигат до хората  като под достигат имам предвид по всеки възможен начин.

Против затварянето на Читанка

  Доста нашумя напоследък историята, завързана около българския сайт читанка.инфо. Тя се превърна в сензация за много медии и е разглеждана през различни спектри, но не и от различен ъгъл, поне не от ГДБОБ. Ако случайно не сте запознати, на кратко ще ви изложа как стоят нещата, за да разберете какво в крайна сметка искам да кажа.
  Проблемът според мен, разбира се, с риск да прозвучи леко неадекватно и не на място, се корени в държавата, нейното ‘управление’ и нейните ‘ръководители’, ако мога така да се изразя (може да се поспори за реалната им функция), тъй като някак си изглежда много глупаво да се иска закриването на един сайт, целящ единствено да образова българското общество, като смятам че това е доста важно предвид ситуацията, в която се намира днешният заблуден и напълно неориентиран народ, който е на това ‘дередже’ единствено, заради себе си. И сега, когато има някаква надежда, някак си да станем по-ориентирани и осъзнати, самата държава, може би от страх, че няма да може така лесно да ни контролира, не иска да ни достави тази възможност за леснодостъпна информация до невероятни екземпляри на българската и световната литература.
  Предвид други обстоятелства пък, бoлшинството не може да си позволи възможността, да си набави много от тези произведения и то не за друго, ами заради ‘високите доходи’. На много интелигентни хора просто не им е доставена тази привилегия да могат да си подсигурят необходимата или желаната литература, парадокс, че тези, които могат да си я позволят изобщо не четат. В крайна сметка, решение беше намерено- читанка.инфо. Тя подсигурява нуждата на здравомислещите хора за желание за развитие, добиване на култура и обогатяване със знания.      
  В такъв случай как да не заявя твърдо и ясно позицията си- небивала глупост би било закриването на сайта. Вместо ГДБОБ да се заемат с престъпността, те се отнасят към този сайт и неговите основатели както и доста доброволци подпомагащи развититето му като към някакъв престъпник. Е накъде ли сме тръгнали щом предоставянето на невероятни произведения с цел обучение стана престъпно? Да, наистина не мога да отрека, че действително нарушават авторските права на някои автори, използвайки текстовете им и не предоставяйки възнаграждение, но нима ситуацията не прилича на случая Zamunda, сайт за безплатни торенти, където например има качени филми преди още да са излезнали в България, но не- това е образователен сайт, престъпен според ГДБОБ, трябва да бъде закрит.
  И сега няма как да не се запитам, каква е тази мания по крайностите в последно време- сякаш не е възможен някакъв компромисен вариант? Хаха, твърдата ръка на закона започна да играе своята роля и да раздава справедливост и то как- принизявайки сайт, целящ да предостави информация и развитие, до една мутра, наркоман или крадец.
  Друг интересен пример подходящ за сравнение е Уикипедия. Това е сайт, пълен с информация, като разликата е, че статиите са писани от доброволци. Така, ако помислим реално, ако аз съм доброволец и кача статия в Уикипедия, като я препиша от някоя енциклопедия, аз съм нарушител, е да де, ама аз не виждам ГДБОБ да е подгонило Уикипедия.              
  Мисля, че няма как да не остане непонятно как е възможно група хора, едни от малкото вълнуващи се от литературата, искайки единствено да ни предоставят великолепни произведения, да бъдат смятани за престъпници. Действителност ли е този абсурд? Екипът на читанка и многобройните доброволци, превеждащи текстове срещу нищо, натъртвам на нищо, в замяна, те са причислени под общия знаменател ‘престъпна група’. Ей, така като гледам, май на ГДБОБ не им се бори много много с истинската престъпност. Пълно безобразие, напълно отговарящо на всички сфери на развитие на тази държава. Не ме разбирайте погрешно, аз обичам България и съм горда, от този факт, но как да вървим напред като ни дърпат назад? Българите искат да се развиват, но възможно ли е, след като както вече споменах, достъпът до подобни произведения е трудно възможен, въпреки че е много желан. Читанка е сайтът, който задоволява изцяло виковете на човешката душа, нейният зов отново да се потопи в невероятни произведения и да се пренесе в така любимия, но често недостъпен напоследък, свят на книгите.

Джими Уейлс за раждането на Уикипедия

http://www.ted.com/talks/lang/eng/jimmy_wales_on_the_birth_of_wikipedia.html

Със създаването и появата на Интернет и редица други иновации и нови технологии, светът стана по-достъпен за хората. Едно от най-интересните и полезни открития е Уикипедия или т.н. безплатна енциклопедия. Още през 1962г. Създателят на Британика заявява, че идеята за идеална енциклопедия е, че тя трябва да бъде радикална и да престане да бъде сигурна, което противоречи на Британика, но съответства изцяло на творението Уикипедия. Тя е създадена от Джими Уейлс и е собственост на Уикимедия- неправителствена организация. Той излага тази радикална идея- да се представи свят, в който всеки човек има безплатен достъп до сумарното човешко познание.Уикипедия е създадена от специален софтуер, чрез който всеки може да редактира и запазва информация за дадена статия, тъй като сайтът се състой и поначало е създаден от хиляди доброволци. Това прави самото съществуване на лесно достъпната енциклопедия невероятно и донякъде повдига въпроси например как всъщност е възможно. По този въпрос, Джими Уейлс, сам заявява, че не е толкова трудно, поради факта, че Уикипедия се състои само от един служител и това е именно главният софтуер. Въпреки това група от доброволци се грижи, за това информацията в енциклопедията да е достоверна и най-важното да има неутрална гледна точка на създателите на статиите. Според него безпристрастието е ключът към успеха. Интересно за Уикипедия е, че е дори по-популярна от Ню Йорк Таймс. И защо да не е след като тя предоставя безплатен лиценз- всеки може да прави със съдържанието каквото си поиска. Освен това, тя е известна навсякъде по света- в нея се съдържат 600 000 статии само на английски език и 2 000 000 статии на други езици.

Целта на Уикипедия и хилядите доброволци участващи в създаването и развитието й е да доставя безплатна енциклопедия на всеки отделен човек на планетата.

Уикипедия до тук изпълнява своята функция да снабдява заинтересованата част от човечеството и дори да помага като жокер в телевизионни предавания и игри, например- Стани богат, жокер- помощ от приятел, 30 секунди- достатъчни, за да намериш отговора и да подскажеш, при високоскоростен интернет, разбира се. Освен това, скорошни данни показват, че сайтът се използва не само от много ученици, но и от учители и учени.

Накратко, Уикипедия е сайт, изграден изцяло на идеята, да обхваща много и лесно достъпна информация във всички области на миналото и настоящето, точните науки, изкуството, културата и дори светския живот.

Този сайт е удивително творение, което доказва развието на технологиите и вече бързия достъп до нужната информация. За всеки, разбира се, понятието ‘нужна информация’ е абстрактно. Самият Уейлс дава примери за противоречия относно статии, тяхното съдържание и като цяло поставя под въпрос съществуването на някои от тях, но това е неизбежно, тъй като сайтът е направен от доброволци, с различни източници.

И все пак, дали всичко в Уикипедия е вярно или има възможност да прочетеш нещо и след това, споделяйки го, да се окажеш пълен глупак? Уейлс твърди, че статиите са непрекъснато обновявани и поправяни, ако бъдат намерени грешки или неточности, но можем ли да бъдем сигурни? Друго негово изказване повдига различен въпрос. Той разкри свой проект, наречен Уики книги, който ще има за цел да разпространи Уикипедия- безплатната енциклопедия на хартиен носител и на достъпен език, но това възможно ли е, ако вземем за вярно твърдението му, че информацията непрекъснато се променя?

Все пак, трябва да сме безкрайно благодарни на всички тези хора, които се грижат да имаме достъп до такава обширна информация и въпреки плюсовете и минусите, тя може да бъде използвана от всеки и то не само в ежедневието, но за всякакви цели.